Най-скъпият ретро автомобил в света

Ретро кола Ферари GTO | Brone.bg

Кола с цената на луксозна къща на кинозвезда

Най-скъпо продадената ретро кола в света до този момент е Ferrari 250 GTO 1963 г. Тя струва колкото луксозна къща на звезда от киното и шоубизнеса. Покупката е станала на частна продажба в САЩ през юни 2018 година.

По принцип данни за тези сделки не се обявяват публично, но такава атрактивна цена няма как да остане в тайна и – естествено – информация е изтекла. Автомобилът е продаден за 70 милиона долара, което го прави  най-скъпият ретро автомобил в света! За купувач се смята милиардерът Дейвид Макнийл, който е запален колекционер на марката и в „гаража си“ има събрани редки спортни модели, като цената на всеки автомобил е милиони долари.

Всъщност моделът от години се е утвърдил на върха в колекционерските търсения – предишният рекорд за най-скъпа продажба на ретро кола отново е на Ferrari GTO 1963. През 2013-а за такъв автомобил на официален търг са дадени 52 милиона долара. Преди това продажната му цена по обявените търгове бележи постоянно повишение през годините – 18 милиона, 28,5 милиона, 32 милиона долара. Впрочем „не се предават“ и другите представители на Ferrari 250 GTO – още преди години в Монтерей  има покупка на екземпляр от 1962 година за 48,4 милиона долара. Специалистите очакват, че екземплярите от Ferrari 250 GTO през следващите години още ще повишават цената си и тя ще стигне 100 милиона долара за автомобил.

Сред притежателите на други такива коли от серията е Ник Мейсън  от легендарната група Пинк Флойд, който също колекционира ретро модели на Ferrari, а освен това има редки  Bugatti, Jaguar и др., общо 43.

„В Клуба“ е и модният дизайнер Ралф Лорен, който е собственик на 11 автомобила Ferrari, по пет Jaguar и Bugatti, също и модели на Porsche. А лорд Антъни Бамфорд има даже два 250 GTO от легендарната италианска марка. Любопитно е да се отбележи, че на времето базисната производствена цена на колата е била 18 000 долара – сума, която на фона на сегашните продажби си е направо незабележима.

Прочутото Ferrari GTO | Brone.bg

Ferrari 250 GTO – бойните ветерани

Защо колите Ferrari 250 GTO днес са толкова ценни за колекционерите? Защото освен че са красиви и атрактивна, автомобилите от тази серия са изключително редки и имат много интересна история – както при производството, така и в спортните състезания.

За периода 1962/64 година са произведени само 39 броя 250 GTO /ръчна изработка/, като при това  на някои са направени промени според желанията на клиентите, за подобряване на аеродинамиката и за да може автомобили на Ferrari да участват в определени състезания.

Така на някои от произведените бройки им се модифицират купетата, като се получават различни варианти, на някои им се слагат нови, 4-литрови, вместо оригиналните 3-литрови двигатели. Това прави запазените до днес автомобили от серията уникати. Освен това тези коли са и шампиони, печелили престижни турнири като  „Тур дьо Франс“, GT шампионата в Италия, Targa Florio в Сицилия като част от Световния шампионат и т.н. След направата на последните 3 машини от серията през 1964 година, производството спира.

Разбира се, няма да е съвсем адекватно да се сравняват ветераните от началото на 60-те години на миналия век със сегашните коли. И все пак – производствените характеристики на Ferrari 250 GTO 1963 са доста „бойки“,  впечатляващи даже и днес – повече от половин век след като са били направени! 3-литровият V12 „впряга“ 300 к.с.; ускоряването от 0 до 100 км е за 5,6 секунди; 280 км / ч. е максималната скорост. Означението 250 сочи, че  вместимостта на цилиндрите е 250 куб см. за всеки, а  GTO – че колата е сертифицирана за GT състезания.

Като се отчетат тези характеристики, плюс че става дума едва ли не за единични бройки, плюс броя и значението на спортните победи на колата, плюс отминалото време, един добре запазен автомобил от серията си е истинско бижу. Така става разбираемо защо кола от серията е най-скъпият ретро автомобил в света. Още повече, че и днес има състезания, в които Ferrari 250 GTO могат да доказват класа, да носят победи, слава и награди.  

Интериор на Ferrari GTO | Brone.bg

Жива история на търсенията в автомобилостроенето

До 70-те години на миналия век собствениците на автомобили Ferrari 250 GTO не са и подозирали, че притежават нещо, което ще ги направи милионери. Колата се е възприемала като спрян от производство, вече остаряващ спортен автомобил.

Има случай например, в който бройка от серията „тихо и кротко“ се използвала в Тексас за упражнения и обучение в училище за механици. Впрочем използването на кола от серията за професионално обучение е разбираемо, защото модификациите на автомобила са „жива история“ на  търсенията в автомобилостроенето при спортните и шосейни коли в един не малък отрязък от време. Още повече, че историята на всеки отделен автомобил е документирана, а архивите са запазени досега.

Самият проект Ferrari 250 GTO не се е развивал безпроблемно, имал е и драматично забавяне. В началото по него е работел Джото Бизарини – автомобилен инженер, който в края на 50-е е назначен във Ferrari като шеф по развитието спортните автомобили. През 1961 година обаче напуска заедно с целия мениджърски екип /формално или не – били са уволнени/ след разрив със съпругата на Енцо Ферари, тъй като тя се месела във фирмените дела. Това е силен трус за фирмата, който неизбежно се отразил и на развойната дейност. Мястото на Бизарини заема 27-годишният Маиро Форгиери, който е бил стажант-инженер и под чието ръководство по-късно проектът е завършен с подобрения, правени „в движение“.

В по-широк план Ferrari 250 GTO има предистория, която започва през 1954 година с 250 GT. Тогава е създаден моделът 250 GT Europa. През 1959 година е последното стъпало към Ferrari 250 GTO – това е  250 GT SWB, който следващите две години е шампионът на автомобилните състезания. Имал е и шосеен вариант, който е бил по-луксозен.

През 61-а се правят подобрения, за стане двигателят по-мощен. Промени се правят и в дизайна, купето се смалява и „снишава“, подобрява се аеродинамиката, съобразено с високите скорости, докато се стига до прототипа на Ferrari 250 GTO. Но и тогава решенията не са окончателни – след производството на първата половина от серията, се правят още промени по купето във връзка с аеродинамичния елемент.

На практика всички 250 GTO са със забележителни спортни постижения от 1961 година нататък, като подобренията продължават през 1962, 1963 и 1964 година. След това Ferrari, поради неразбирателство с Международната автомобилна федерация за разрешителното на модела за GT състезанията, се ориентира към Формула 1.

Facebooktwitterredditpinterestlinkedinmail