Американските ретро автомобили – защо са толкова обичани

Американски ретро коли

Огромната конкуренция, която цари около средата на миналото столетие между трите големи автомобилни производителя в Съединените щати – „Дженеръл Мотърс“ (собственик на „Шевролет“), „Крайслер“, „АМС“ и „Форд“, ражда някои прекрасни модели, които са останали като шедьоври в тази индустрия. Особено силни са годините преди началото на 70-те, когато е въведена законова рамка, ограничаваща производителите по отношение на вредните емисии на колите. Това е епохата на т. нар. мускулести или супер колитипично американски, някои от тях днес са твърде скъпи дори за джоба на хайлайфа. Днес те са атракция на много шоута и панаири и много хора си мечтаят за тях много по-силно, отколкото за най-последните поколения чудеса на техниката.

Класическите модели на „Шевролет“, например – също известни като „Шеви“-та, са били любими на много звезди от средата на ХХ век и до ден днешен. „Шевролет Бел Еър“ от петдесетте години, относително запазен и без отличителни белези, който не е принадлежал на някоя холивудска звезда, може да се закупи за около 60 хиляди долара.

Шевролет Импала от 1967 г.

Един от най-легендарните модели на „Шевролет“, това несъмнено е „Импала“-ата. Тя се появява на бял свят за пръв път в края на 50-те години. Тя се появява като „черешката на тортата“ – плодът на еволюцията на модела „Бел Еър“ през последното десетилетие. Вече повече от 60 години „Импала“ остава любим автомобил на много хора не само в Америка и дори се е появявала като возило както на добрите, така и лошите момчета в киното и видеоклиповете на поп, рок и хип хоп звездите.

Около средата на 60-те години се появява „Шеви Камаро“ – също прочут модел, до който би трябвало да се е докосвал всеки уважаващ себе си колекционер на американски ретро коли. Цената на едно класическо „Камаро“ от 60-те години се върти около 50 хиляди долара и може да нарасне значително в зависимост от състоянието и други фактори. „Шевролет“ произвежда някои от най-превъзходните представители на „Камаро“ до края на 70-те и продължава да държи позиции до 2002 г., когато в продажба е пуснато специалното издание на модела по случай 35-годишнината от рождението му. 

Шеви Камаро

Оттогава насам продажбите на „Камаро“ не са особено завидни и „Шевролет“ и собствениците му от „Дженеръл Мотърс“ са предприели постъпки за прекратяване на производството в близко бъдеще. Така моделът ще остане в историята като един от символите на класическия автомобил, като първите четири от шестте му поколения са останали емблематични за на миналото столетие.

Друга перла на „Дженеръл Моторс“ е „Понтиак“. Сред най-високите постижения на марката са моделите „Файърбърд“ от края на 60-те години, „Транс Ам“ от 1978 г., който достига 200 к. с., както и GTO. За съжаление, през 2009 г. производството на „Понтиак“ е спряно. За разлика от него, подразделението „Кадилак“ още държи позиции. Това е автомобилът, задържал се в апогея на световния стандарт през по-голямата част от миналия век, като изключим може би времената на Голямата депресия в САЩ и други моменти, когато на човечеството се е налагало да свива разходите за продукти, които не са от първа необходимост. 

Понтиак Транс Ам

Един от най-скъпите модели на „Кадилак“ е 452 В-16 от 30-те години на ХХ в., който се е продавал за огромната тогава сума от 8 150 долара. Точно така – заради огромната финансова криза, инфлацията е била нараснала до степен, в която 8 хиляди долара са се равнявали на днешни над 150 хиляди. 

През 50-те години пък „Елдорадо Бруъм“ се продава за около 13 хиляди долара, което също е колосална сума за времето си. По-солени са били само някои ексклузивни автомобили, произведени от „Кадилак“ по поръчка за магнати и известни личности като отказалия се от престола бивш крал на Англия Едуард VIII. Днес ретро кадилаци карат звезди като Кендъл Дженър, Бен Афлек и много други.

„Плимут“ бивше подразделение на „Крайслер“, произвежда „Баракуда“ – двуврати класически коли, които в рамките на едно-единствено десетилетие от средата на 60-те до средата на 70-те години. За този период са произведени няколко хиляди бройки от различните му модели. „Куда“ е легенда, която обира овациите на много изложения и днес, а цените им могат да достигнат невъобразимо големи размери. Някои бутикови бройки от серията „Хеми Куда“ от началото на 70-те буквално са единични бройки и днес се продават за шестцифрени суми. След 2000 г. „Плимут“-ите са изтеглени от продажба, като голяма част от тях са ребрандирани като „Додж“ или „Крайслер“.

Крайслер Плимут

Конкурентите на „Крайслер“ от „Форд“ също имат автомобили, които днес се числят към групата на класиките. „Форд Мустангът“, например, е една от най-известните американски ретро коли. Предвиден да бъде по-скоро компактна кола в началото, през 1964 г. той еволюира в пълнометражен автомобил, който още с появата си е на път да твори история.

 „Мустанг“ дава началото на цял клас от автомобили, наричани пони кар – от името на породата дребни кончета. Идеята е била за автомобил, който все пак е достижим по отношение на цена, а акцентът е върху усещането за спортна кола. Добре запазените „Мустанг“-и се котират от 30 хиляди долара нагоре.

Мустанг ГТ500

Модификацията на „Мустанг“ от автомобилния дизайнер Каръл Шелби – моделите „Шелби“ от първата половина на 60-те години са деликатес за всеки колекционер. Цената на „Шелби Кобра“ може да достигне над 1,5 млн. щатски долара. Днес едноименната компания, основана от него – „Каръл Шелби Интернешъл“. Всъщност Шелби се прикрепя към „Форд“ през 60-те тъкмо след като е отпратен по живо по здраво от „Крайслер“, на когото първо се обажда с предложение за сътрудничество. 

А „Форд“ от своя страна откликват на офертата му, защото виждат в нея шанс да извадят на пазара продукт, който да е в състояние да ги изстреля на сигурна преднина пред „Крайслер“. Именно така се ражда най-скъпият „Мустанг“ – GT500 от 1967 г. Наскоро един представител на славната серия „Супер снейк“ наскоро беше продаден за над 2 млн. долара. Този автомобил е произведен преди половин век и въпреки това мощността на най-новия му правнук от серията GT500 не го превъзхожда чак толкова много със своите 700 к. с., тъй като класическият бяга с 520 к. с.

Сравнително по-скромен като цена, но не по-малко чудесен избор е рожбата на „Форд“ – моделът „Седан Тюдор“ – най-вече бройките от него, произвеждани през 50-те години на миналия век. Сравнително запазени и доста читави екземпляри от него в днешно време могат да се намерят и за между 30 и 40 хиляди долара.

Facebooktwitterredditpinterestlinkedinmail